* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойко шиленца
край булините си гробища,
със медна свирка свиреше,
свирка му свири-говори.
Буля му го от гроб зачува,
та се от гробо обажда:
- Башаджим Дойко, деверко,
както й умряла буля ти,
батьо ти ожени ли се,
доведе ли буля кат мене,
прилича ли, Дойко, на мене,
гледа ли добре децата?
Дойко буля си думаше:
- Батьо са, бульо, ожени,
не доведе добра стопанка,
не прилича, бульо, на тебе -
твоите дур две дечица,
когато хлебец поискат,
от долап в долап ходеше,
суви кумачки сбираше,
със тях ги, бульо, хранеше.
Когато вода поискат,
тестяни ръце омива
и с таз вода ги напоява!
Кат чу буля му тез думи,
тя се на Бога помоли:
- Ти стори, Боже, ти стори,
кифур ми конче направи,
та ме от гроба извади,
право у дома да ида,
да си децата облека!
Как се буля му помоли,
тъй е Господ помогнал.
Право си у тях отиде,
нейните дур две дечица,
те пред вратата играят
и тя им тихо говори:
- Къде е, деца, майка ви?
Деца на жена говорят:
- Днеска майка ни отиде
у майкини си на гости!
Запретна бели ръкави,
накладе силни огньове,
омеси пита ръжена,
че си децата нахрани,
нахрани и ги изкъпа,
изкъпа и ги облече,
и ги хубаво прегърна,
със сълзи тя ги облива
и се от тях разделя,
и право във гроб отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010