* * *

Булин глас от гроба (1)

Говедарче телци пасеше,
край гробищата ги пасеше,
с меден ми кавал свиреше,
в кавал му се гласец зачува,
тихиичко гласец говори:
- Деверчо, булин деверчо,
ожени ли се батьо ти,
взе ли си булка хубава,
хубава булка, разумна,
мяза ли много на мене,
дума ли мойто думане,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Говедарче с кавал свиреше,
като свири - говори:
- Бате се, булне, ожени,
не взема булка хубава,
не мяза на тебе,
не дума твойто думане,
не ходи твойто ходене,
не гледа добре децата.
В кавала се грас зачува:
- Деверчо, булин деверчо,
на батя си да кажеш,
булката да си гледа,
ама и децата да гледа,
че ще ги люто прокълна -
кога риба в морето пропей,
тогаз рожба да имат,
кога гората проговори,
тогаз като мойте да ги видят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010