|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо си стадо пасеше
край село край гробищата.
Като си стадо пасеше,
с меден си кавал свиреше.
Като си с кавал свиреше
нещо се от гроба чуваше:
- Дойчо ле, драж драгинко,
нещо ще да те запитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взе ли си добра стопанка.
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
смей ли се мою герджик смях, (2)
гледа ли добре децата?
- Бате се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
но нали й, буле, мащеха,
дечата добре не гледа.
Сеново, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|