* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Таньо шилета
от пладне до полунощ,
силна го дрямка придряма,
извади медни кавали,
на мермер камен застана,
край село, край гробищата.
Засвири Таньо, запя,
песен му гласа доноси.
Чуди се Таньо, мае се,
що му на песен приглася.
Дали е вакло агънце
от голямата сюрия,
или е мома хубава
от силната седянка.
Нито е вакло агънце
от голямата сюрия,
нито е мома хубава
от силната седянка.
Провикнала се буля му,
буля му, братовицата му,
ще си на Таньо отпява:
- Я, посвири, Таньо, кавала,
нещичко да те попитам,
правичко да ми обадиш,
че мене лъжа не бива.
Ожени ли се батко ти,
взема ли булка хубава,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли мойто гледане,
сговаря ли се с комший,
гледа ли добре децата -
децата сирачетата?
Таньо си були думаше:
- Бульо ле, братовице ле,
като ме питаш, да кажа
на тебе лъжа не бива.
Батю се, бульо, ожени,
взема си булка хубава.
Тя носи твойте носене,
и ходи твойто ходене,
и гледа твойто гледане,
и се сговаря с комшии,
ала децата не гледа.
Гладнички, ненахранени,
скъсани-незакърпени,
рошави-неорешани.
Таньова буля думаше:
- Драгинко, Таньо драгинко,
да речеш, буля, на батя си,
утре е света неделя,
да стане рано, подрани,
хубаво да се премени,
а че и в черква да иде,
на Богу да се помоли
дано му молбата чуе,
да стана, Таньо, да дойда,
децата да си отгледам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010