* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
покрай старите гробища,
с меден си кавал свиреше.
Някой се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, миличък,
я поспри малко кавала,
нещичко ще те попитам
правичко ти да ми кажеш -
ожени ли се бачо ти,
доведе ли си къщница?
Мяза ли, Дойчо, на мене,
носи мойте носии,
ходи ли моето ходене,
добре ли гледа децата,
децата, двата близнака?
Дойчо на буля си думаше:
- Бульо ле, бульо милинка,
като ме питаш ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа,
бате се, бульо, ожени,
добра къщница доведе,
тя ходи твоето ходене,
тя носи твоето носене.
Ала не гледа децата,
децата, двата близнака.
На ден им трохички даваше,
а на неделя, корички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010