* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше
край село, край гробищата,
с медян си кавал свиряше,
на кавала му приглаша.
Дойчо се чуди и мае
дали й агънце звънченце,
дали й мома на седенки.
Не било агънце звънченце,
не било мома на седенки,
най било Дойчова буля.
Буля му се от гроб обажда:
- Драгинко Дойчо, деверко,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата,
децата, двата близнака,
Райна и Радка двечките?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо льо, бульо миличка,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да излъжа.
Батьо се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не гледа добре децата,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010