* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село покрай гробища,
с меден кавал свиреше,
месеца ясно грееше,
стадо му кротко пасеше.
Глас му се чува отдалече
и си на Дойчо думаше:
- Дойчо ле, драги, Дойчо ле,
нещичко ще те попитам
правичко да ми обадиш
без да ме, булин, излъжеш...
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли моя дребен ход,
шета ли мойто шетане,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, бульо батьова,
бате се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка
не мяза, бульо, на тебе,
твоя дребен ход не ходи,
твойто шетане не шета,
децата добре не гледа
голички, бульо, босички
по улиците ходят и плачат
и търсят тяхната майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010