* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета
покрай гробищата,
покрай булина си равен гроб,
с меден си кавал свиреше.
Нещо му се е глас счуло
отдолу от към земята,
от булина му равен гроб:
- Драгинко Дойчо, деверко,
ожени се ли батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли добре децата,
децата до два сирака?
- Батьо се, бульо, ожени,
той взема добра стопанка,
тя ходи твоето ходене
и носи твоето носене,
не гледа добре децата,
за вместо манджа - помивка,
зелена морава - постелка,
ситна ми роса - завивка.
Буля му от гроб говори:
- Драгинко Дойчо, деверко,
кажи, драгинко, бате си,
три съботи наред да ходи,
с бяло вино да ме прилее,
с бял тамян да ме прикади,
дано ме Господ съжали,
да си децата отгледам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010