* * *

Булин глас от гроба (1)

Стоян си овни пасеше
по тия нови гробища.
Па се въз гроб възслонил,
та си со кавал засвирил,
и низ кавала говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Що ми си, снао, сърдита,
сърдита, та ми не думаш?
Петкана низ гроб продума:
- Не съм ти, браче, сърдита,
нещо ке да те попитам -
оженихте ли бае ти?
Доведохте ли невеста?
Стоян Петкани говори:
- Снао, Петкано хубава!
Оженихме си бае ми,
доведохме му невеста!
Петкана низ гроб продума:
- Хубава ли е, браче ле?
А Стоян й отговара:
- Снао Петкано, Петкано!
Над тебе лъжа не бива -
дваж по-убава от тебе,
триж по-гиздава од мене;
дете й тебе прилега;
еле, дечица не гледа, -
по пата ходят, мари, голички,
голички, мари, и босички,
и гладни, мари, и жадни.
Стани ми, снао да си ги гледаш!
- Деверо, мили деверо!
Как да си стана из земя?
Змия ми очи извади,
в коса ми гнездо направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010