|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо си стадо пасеше,
край село, край гробищата.
Стадо му кротко пасеше,
Дойчо с кавала свиреше.
Кавал му свири-говори,
буля на кавал приглася,
буля се из гроб обажда:
- Драгинко Дойчо, деверко,
буля ще нещо попита,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батко ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, драгинко, на мене.
Носи ли моето носене,
ходи ли моето ходене,
гледа ли моя поглед,
гледа ли добре децата?
Дойчо були думаше:
- Бульо ле, батьовице ле,
бате се, бульо, ожени.
Взема си добра стопанка,
твоето ходене ходи,
твоето носене носи,
твоето гледане гледа,
децата добре не гледа.
Рогозен, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|