* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата;
месеца ясно светеше,
Дойчо с кавала свиреше,
глас се под земя чуваше:
- Дойчо ле, булин деверко,
я си кавала позапри,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, Дойчо, на мене,
мойта работа работи ли,
мойно носене носи ли,
гледа ли, Дойчо, децата?
Дойчо були си думаше:
- Бате се, буле, ожени,
добра стопанка той взема,
тя мяза, буле, на тебе,
работи твойта работа,
гледа ти, буле, децата,
бате децата разстила
по турци и по българи.
Буля на Дойча думаше:
- Дойчо ле, булин деверко,
ти на бате си да кажеш,
пак да си гледа жената,
и да не пръска децата!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010