* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищета
с меден си кавал свиреше.
Де го й зачула буля му
и се от гроб обадила:
- Драгинко, драги Дойчо льо,
я ела при мене,
нещичко да ти кажа -
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се Ненчо ти,
взема ли булче хубаво,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо буля си думаше:
- Ожени са, буле, Ненчо ми
взема си булче хубаво,
тя носи твойто носене,
и ходи твойто ходене,
ала децата не гледа,
кога й хлебец поискат,
дава им мухлясали къшеи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010