* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо с кавал свиреше.
Я ми се глас дочуло,
близо, откъм гробища:
- Драгинко, булин драгинко,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се байко ти,
озе ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли, кака, децата?
Дойчо уплашено се обажда:
- Бате се, како, ожени,
година както измина,
добра стопанка намери,
твойто ходене ходеше,
твойто носене носеше,
ама децата не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010