* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасе,
покрай село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше
и си шилета завръща.
От гроб се е глас зачуло:
- Драгинко Дойчо, деверко,
поспирай малко кавала
нещо да те попитам,
право да ми кажеш -
ожени ли се батьо ти,
хубава ли му е булката,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата,
децата двата сирака,
гдето ги ази оставих?
Дойчо на буля си продума:
- Буле мари, буле батьова,
бате се, бульо, ожени,
булката му е грозна грозница,
тя не ходи твойто ходене,
тя не носи твойто носене.
Лошо гледа, бульо, децата.
Сутрин ги рано буди,
боси ги изпраща на къра,
хляба им, бульо, корици,
корици, бульо, трошици.
Манджата им, бульо, помивка
помивка, бульо, проливка,
а пък нощна им завивка -
ясната слана отгоре
я пък нощна постелка -
зелената морава отдолу.
Кога я, бульо, догневей
метлата в къщи не търси
с тях къщата измита,
бий ги, бульо, та ги добива,
на пестил ги, бульо, тя прави.
Буля на Дойчо продума:
- Драгинко Дойчо, деверко,
слушай какво ще ти поръчам,
на батя си ти да кажеш,
дано, Дойчо, не забравиш.
Да дойде батьо ти, да дойде
в събота рано пред зора
и децата да ми доведе,
на гроба ми да поседне,
свещица да си запали,
на Бога да се помоли,
дано се черна земя отвори,
децата си да прибера.
Да не теглят, Дойчо,
при тази черна джадия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010