* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета,
шилета Дойчо, ярета
край село, край гробищата.
С меден кавал той свиреше.
Глас изпод земя се чу.
Примлъкнал Дойчов кавал,
буля му от гроб се обади:
- Дойчо льо, булин деверко,
ожени ли се батьо ти?
Доведе ли добра къщовница?
Войдисват ли си с батя ти,
гледат ли добро децата?
- Бульо ле, братовице ле,
батьо се, бульо, ожени
вещ тогаз, вез нея вечер.
Намери добра къщовница.
Войдисват, бульо, с батьо,
ала децата, бульо, добро не гледа.
Гълчи ги, бульо, бий ги,
с тестяна ръка по главата,
със сирена по очите.
Кога й хляб поискат,
сухи корички им дава,
корички, бульо, трохички,
а пък за манджа помийки.
Дойчова буля думаше:
- Дойчо льо, деверко льо,
да кажеш ти на батя си -
нека да гледа жената,
да не ми пръска децата.
Макар че там не живея,
се за тях аз мисля и милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010