* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шиленца
край село, край Сонгурларе,
край Сонгурларско гробище,
с меден ги кавал разсвирва,
с кован си кривак прибира.
Нещо се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, драг булин,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се байно ти,
взема ли добра къщница,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата,
децата, двата близнака.
Дойчо буле ле думаше:
- Буле ле, мо братовице,
бате се, бульо, ожени,
не взема добра къщница,
тя носи твойто носене
и ходи твойто ходене,
ала децата не гледа,
децата, двата близнака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010