* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми е Гьорги шилета,
край село, край гробищата;
с меден си кавал свиреше.
Под земя се глас зачуло,
Гергьова буля думаше:
- Гьорге ле, мили деверко,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли друга буля?
Носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Гьорги дума си думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
доведе ни друга буля,
тя носи твойто носене
и ходи твойто ходене,
ама децата добре не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010