* * *

Булин глас от гроба (1)

Иван си стадо пасеше
край пътя, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
От гроба буля му се обади:
- Драгинко Иване, драгинко,
нещичко ще те, буля, попитам
правичко, буля, да кажеш.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли ти друга буля,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Иван буля си думаше:
- Ожени са, бульо, батьо ми
доведе му друга буля,
кат тебе, бульо, хубава,
твоето носене тя носи,
кат твоето ходене тя ходи
и твоите песни тя пее,
ала не гледа добре децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010