* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло й видяло,
зълва буля си да жалей,
като Иванка буля си.
Жаляла й девет години,
на десетата година,
десето лято, пролето,
станала й една събота,
че си главата умила.
Набрала й цвете всякакво,
всякакво, от всяка рода,
запали златно кандило,
напълни шише със вино,
грабнала й свещи вощени,
на гробищата отиде.
Приляла й и прикадила,
викнала й, че заплакала:
- Бульо льо, бульо Маринке,
стани ме, бульо, оплети,
вашо долненско плетене
на седемдесе косички,
на седемдесе и седем;
на всяка коса - паричка,
я на челото - рубичка.
Буля й се от гроб обажда:
- Зезьо льо, зезьо Иванке,
не мога, зезьо, да стана -
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо завила.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли друга буля,
на децата друга майка,
друга майка, зла мащеха?
Гледа ли, зезьо, децата?
Иванка дума буля си:
- Гледа ги, бульо, гледа ги -
кога долапи омете,
тогаз им хлебец тя дава;
кога съдове умие, (2)
тогаз им гозба тя сипва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010