* * *

Булин глас от гроба (1)

Тъмна е мъгла паднало
над Авренските гробища,
не било темна ми мъгла,
ми било булка Величка,
тя се от гроба обажда:
- Драгинко Дойчо, деверко,
послушай какво ще ти кажа,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
мяза ли много на мене?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
той зема млада къщница,
не мяза, бульо, на тебе.
Не ходи твойто ходене,
не дума твойто думане,
не гледа добре децата.
Буля му от гроба думаше:
- Драгинко Дойчо, деверко,
кажи, драгинко, батя си
да земе тамян и огън,
да дойде да ми приляе,
приляе да ме прикади,
дано се гроба отвори,
да ида в къщи, драгинко,
децата да си погледна.
- Гледа ги, бульо, гледа ги,
той бате няма да дойде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010