* * *

Булин глас от гроба (1)

Хванал се Бойчо чобанин,
чобанин, още аргатин,
засвирил ми с меден кавал,
край село, край гробищата.
Като си Бойчо свиреше,
буля му го зачула
от гроба, от гробищата.
Тя на Бойчо думаше:
- Драгинко булин, мил Бойчо,
я си кавала остави,
нащичко ще те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли буля хубава,
гледа ли ми децата добре,
мяза ли също кат на мене,
работи ли мойта работа?
Бойчо буля отговаря:
- Тя е, бульо, лошава,
не ти гледа децата -
кога ядем комачките им са хляба,
помията им е манджата.
- Да кажеш, Бойчо, батьо си,
момченцето да даде аргатин,
а момиченцето слугинче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010