* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчин овци вардеше,
по отвън село, покрай стари,
покрай стари вехти гробища
с меден кавал свиреше.
От де го зачу буля му
буля му Стояница.
Тя на Дойчина думаше:
- Я поспри, драгинко, кавала
да те нещо попитам.
Ожени ли се драгинки, батьо ти,
хубава булка намери ли,
на мене, драгинко, мяза ли,
и мойта работа работи ли
и деца хубаво гледа ли?
Той на буля си дума:
- Бульо ле, бульо Стоенце,
като ме питаш, да кажа.
Бате се, бульо, ожени,
хубава булка намери
и на тебе прилича,
твойта работа работи,
децата добре не гледа.
От три дни коматче избира
и на тях го дава,
на земята ги приспива
и с рогозка покрива.
Тя на Дойчина пак дума:
- Драгинко, драги Дойчине,
много ще ти се моля
на бате си да кажеш -
три съботи наред да дойде,
с бял тамян да ме прикади,
с бяло вино да ме полива,
дано ми се гроба отвори
и аз у дома да дойда,
да си децата видя,
децата клети сирачета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010