* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше
край село, край ясаците,
край ясашките гробища,
край булини си гробове,
с кован ги кривак възпира,
с меден ги кавал разсвирва.
Буля му от гроб се обади:
- Драгинко Дойчо, драг булин,
нещичко ще те попитам,
правичко ти да ми кажеш.
Ожени ли се байьо ти,
взема ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо льо, братовице ле,
като ме питаш, да кажа.
Батьо се, булю, ожени,
взема си добра къщница,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
ала децата не гледа.
Когато хлебец поискат,
триннишни корички им дава,
когато манджа поискат,
примивка от свини им дава.
Буля му пак се обади:
- Драгинко Дойчо, драг булин,
да идеш, драгинко, да идеш,
на бате си, буля, да кажеш,
утре е света неделя,
скъпа си мена аз имам,
да земе, буле, мената,
в черкова да я занесе,
да се на Бога помоли.
Дано ми Господ помогне
аз да си от гроб изляза,
децата да си отгледам,
да знаят и тий, да помнят
дето са майка имали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010