* * *

Булин глас от гроба (1)

Авлига пее в небето,
Дойчо си овце пасеше
и с кавал свиреше
край село, край гробищата,
край булин си равен гроб.
Буля му от гроб продума:
- Дойчо, Дойчо деверо,
ожени ли се батко ти,
взе ли си добра къщница -
гледа ли добре децата,
готви ли моите гозби,
пее ли моите песни?
Дойчо на буля си продума:
- Булко ле, булко,
като ме питаш да кажа -
батко се, буле, ожени,
взема си добра къщница,
къщница - сберидомница.
Гледа си добре децата,
неопрани, необлечени.
Когато си хляб поискат -
сухи им кори подава,
на вместо манджа - помия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010