* * *

Булин глас от гроба (1)

Станьо шилета пасеше -
по връх, по Стара планина,
край новите гробища,
на мермер камък приседна,
с меден си кавал засвири.
Като свиреше, думаше:
- Либе ле Радо, либе ле,
дека си, либе, къде си,
на коя нива голяма,
на коя поста широка?
Отнейде му се глас зачу,
Станьо се сам почуди -
дали му мома отпява,
или овца отблява.
Невяста се от гроб обади:
- Братче ле, Станьо шилегар,
я поспри, Станьо, кавала,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли па друга,
ходи ли, мойто ходене,
носи ли мойта премяна,
ходи ли често в черква,
пали ли златни кандила,
гледа ли деца сираци?
Станьо невеста продумва:
- Мома, хубава невесто!
Оженихме си батьо си,
доведохме си пак друга,
хубава е като тебе
и твойто ходене одеше,
твойто носене носеше
и често в черква ходеше,
златни кандила пали,
ала децата не гледа,
а са голи и боси,
ако й вода поискат,
тя ги люто кълнеше!
Мома, хубава невяста,
тя на Станьо продумва:
- Братче ле Станьо, братче ле,
не мога, братче, да стана,
тънка ми снага прегнила,
змия ми очи изпила,
молци ми вежди опасли.
Братче ле, Станьо шилегар!
Я стани, дома ти иди,
и земи свещи и тамян,
и земи мойте дечица,
та ми ги доведи,
да си ги ази навидя
с най-малкия Дамянчо.
Шилета ще ти повардя -
никой няма да ги засегне.
Станьо невеста послуша,
та си дома отиде,
взема свещи и тамян
и доведе нейни дечица.
Като ги невеста съгледа,
тя си ръцете разгърна
и дечица прегърна,
и ги в гроба въведе.
Станьо се в глава удари:
- Мома, хубава невесто!
Как ще се дома завърна,
как ще на батьо да кажа,
че къде му са децата?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010