|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де са е чуло и видяло
зълва буля си да жаля
като Маринка буля си.
Девет я годин жаляла
и още девет месеца.
Че стана, стана Маринка,
събота рано сутринта,
взема си тамян и свяще
и си на гробито отиде,
седна Маринка, заплака:
- Мър стани, стани, бульо ле,
бульо ле, бульо батьова!
Да дойдеш, бульо, да дойдеш,
да дойдеш да ме оплетеш
на седем коси кадънски:
на сякой коса - паричка,
на средна коса - алтънче!
Мър, стани, бульо, мър, стани
ни при момите мома,
ни при булките булка...
Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|