* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо ми кавал свиреше,
край село, край гробищата,
буля му се от гроб обажда:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще те питам,
правичко да ми кажеш -
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си отговаря:
- Бульо ле, братовице,
като ме питаш да кажа,
да кажа да н'та лъжа,
бате се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка,
децата, бульо, не гледа,
черна им земя постеля
синьо им небе покривка...
Буля му се молеше:
- Я иди, драгинко, я иди,
донеси ми чаша с вино,
та си ми костите полей -
дано се, буля, съживя,
децата да си прибера...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010