* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно грееше,
Дойчо си с кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Аз имам буля умряла
и тя е тук заровена.
Глас се под земя обади:
- Драгинко, драги на буля,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, драго, на мене?
Дойчо на буля отговаря:
- Бачо се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не мяза, бульо, на тебе,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа добре децата.
- Драгинко, драги на буля,
ти на батя си да кажеш,
пак да си гледа жената,
да не пилее децата,
че аз си за тях пак мисля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010