 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Де се е чудо видяло
калина буля си да жалей.
Кат е калинка жиляла,
жиляла девет години,
станала й събота заранта
че си й главата умила,
че се хубаво премени.
Вземала нова бъклица,
вземала свещи вощени,
отиде в равни гробища
на булино си равен гроб.
Викнала, че заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
хубаво, бульо, оплети,
хубаво, бульо, нареси!...
Павел, Свищовско; хороводна (Стоин-ССБ, № 1289).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010