* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло
зълва буля си да жалей (2)
каквото Радка буля си,
жаляла й Радка, миляла й,
жаляла я девет години,
на десетата година
станала рано в събота,
че си главата умила
умила, а пък не плела,
взела е свещи вощени
и ситен тамян размирен,
и шарената бъклица
че на гробища отишла,
запали свещи вощени,
приляла и прикадила,
викнала та заплакала:
- Буле ле, буля батьова,
станало девет години
откак те, буле, жаля.
Стани ми, буле, отвори
две думи да ти продумам.
Буля й от гроба продума:
- Радке ле, мила булина,
стига си, мари, плакала,
че ми къщата прокапа (2)
от твоите сълзи горещи.
Аз да те, Радке, попитам,
правичко да ми обадиш, (2)
без да ме нещо излъжеш;
станало й девет години
откак не съм си идвала -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли си стопанка?
Радка були си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
батьо се, буле, ожени,
доведе добра стопанка,
Тя ходи твойто носене,
по всичко на теб прилича, (2)
ала децата не гледа.
Буля й Радка думаше:
- Радке ле, мила булина,
като си у вас идеш
и на батя си да кажеш
с буля ти да си живеят,
децата добре да гледат,
макар аз тук да живея,
но за децата милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010