* * *

Булин глас от гроба (1)

Засвирили са кавали
горе, в горните гробища.
Драгинко Донко шилегар,
той със кавали свиреше,
булна му от гроб продума:
- Драгинко, Донко шилегар,
нещо ще да те попитам -
ожени ли се бачо ти,
намери ли си прилика,
на мене да си прилича?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Донко на булна думаше:
- Бачо се, булне, ожени,
намери булка хубава,
тя ходи твойто ходене
и носи твойто носене,
не гледа добре децата.
Булна драгинко думаше:
- Ти кажи, драгинко, бачо ти,
га доде света неделя,
хубаво децата да премени
с кръсничената им премяна,
да ги при мене доведе,
свещица да ми запалят!
Стоян децата премени,
премени и ги заведе
да си свещица запалят.
Черна се земя разгърна,
та си децата прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010