 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дойчин край гробища ходеше
и със кавал свиреше,
сиво си стадо пасеше.
Буля му от гроб се обади:
- Деверко, мили Дойчине,
ожени ли се батьо ти,
хубава домовница доведе ли,
хубаво гледа ли децата?
Дойчин дума на буля си:
- Бульо ле, братовице ле,
батьо се, бульо, ожени,
не доведе добра домовница,
не гледа хубаво децата -
поляната им дюшеко,
росата им покривка.
Осмар, Преславско (СбНУ 42, № 64 - "Девер се разговаря с умрялата си буля - 1"); втората част на песента е преразказана: "Булята му казала да напълни котел със вино и да го излей на гроба й. И той напълнил, излял и умрял...".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010