 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дойчо шилета пасеше
край селските гробища.
Стадо му кротко пасеше,
а Дойчо си с кавал свиреше.
Ясен се гласец дочува,
откъм селските гробища.
Дойчовата буля викаше:
- Дойчо, брачинко,
ожени ли се бате ти,
задоми ли се бате ти?
Взема ли добра стопанка,
ходи ли моето ходене,
шета ли моето шетане,
децата добре гледа ли?
Дойчо були си думаше:
- Бульо ле, байнова,
бате се, бульо, ожени.
На тебе тя никак не мяза,
нито шета твоето шетане,
нито ходи твоето ходене,
нито носи твоето носене,
нито гледа добре децата.
Осен, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010