* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
там долу, долу под село,
под село, край гробищата,
като му шилета пасяха,
пък той на буля си застана,
като му свирка свиреше,
свирка му свири-говори:
- Пасете, млади шиленца,
хрупкайте трева зелена.
Издъно глас се й зачуло:
- Драгинко Дойчо, деверко,
нещичко ше те попитм,
ти да ми право обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взе ли ти буля повторна,
ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане?
Дойчо буле си думаше:
- Ожени са, буле, бате ми,
взема ми буля повторна,
тя ходи твойто ходене,
тя шета твойто шетане,
не гледа добре децата...
Триднишни корички им дава!
Буля на Дойчо пак дума:
- Драгинко Дойчо, деверко,
довечера, като лягате,
вратата недей затваря,
аз довечера ще дойда,
децата да си нахраня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010