* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Таньо шилета
край селски нови гробища.
Пасъл ги, ни допасъл ги,
стригал ги, ни достригал ги,
на бял си камък приседнал,
със меден кавал засвирил,
в кавал му се й глас чуло.
Чуди се Таньо, мае са,
дали му мома отпява.
или му агне отблява.
Таньо си с кавал примлъкна,
буля му от гроб продума:
- Драгинко Таньо, деверко,
нещичко ж' да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
бате ти ожени ли са,
хубаво ли му й булчето,
ходи ли мойто ходени,
носи ли мойто носене,
гледа ли хатър на мама,
на мама, още на тати,
с батя ти живеят ли си,
гледа ли дечицата?
Таньо на буля думаше:
- Бате сe, бульо, ожени,
ем булката му й хубава,
ем ходи твойту ходени,
ем носи твойто носене,
ем гледа хатър на мама,
на мама, още на тати,
ем със батьо си живеят,
но децата, бульо, ни гледа,
бие ги, бульо, ука ги
с тестяна ръка в главата,
я пък със сирюна в устата.
Бре язък, бульо, бре язък
за твоите дребни дечица,
че тий са, бульо, мънинки,
мънинки, нищо не знаят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010