* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло и видяло
зълва буля си да жалей,
както ми й Рада жаляла -
тъкмо ми девет години;
не си главата умила,
не си премяна премени.
На десетата година
станала й рано в събота,
че си й главата умила,
че си премяната премени
и на гробища отиде.
Седнала и заплакала:
- Мар, стани, бульо, мар, стани,
стани ме, бульо, оплети,
на дребни коси кадънски!
Буля й се от гроб обади:
- Зезьо льо, зезьо, Радо льо,
не може от гроб да стана -
зъмя ми й сърце изпила,
в коса ми й гнездо завила!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010