* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми й Даньо шиленца
край село, из гробищата.
Със меден кавал свиреше,
кавал му свири и говори:
- Бульо льо, бульо, братовце,
я стани, бульо, я стани,
да видиш, бульо, да видиш,
батьо се, бульо, ожени,
булинка друга доведе.
Буля се от гроб обажда:
- Даньо льо, мойто деверче,
добра ли й, Даньо, буля ти,
мойто ходене ходи ли,
и мойта работа работи ли,
гледа ли добре децата,
децата, две сирачета?
Даньо си с кавал думаше:
- Бульо льо, бульо братовце,
не ходи, бульо, като тебе,
и твойта работа не работи,
не гледа добре децата,
децата, две сирачета -
когито, бульо, хляб ищат,
със ръжено ги нахраня,
когито, бульо, вода ищат,
със главнята ги напува,
не гледа добре децата!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010