* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми й Дойчо шилета
край село, край гробищата,
с липов се кривак подпирал,
с меден си кавал засвирил.
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, деверко,
я вземи запри си кавала
нещичко да те попитам,
правичко да ми го кажеш -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли добра къщница,
с батя ти погуждат ли се,
гледа ли мойте дечица?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
добра къщница доведе,
с бате се, бульо, погуждат,
не гледа, бульо, децата,
не пере, бульо, не кърпи...
Буля му се от гроб обади:
- Даргинко Дойчо, деверко,
да кажеш ти на батя си
всяка сутрин да идва
със вино да ме прилива,
с тамян да ме прикажда.
Дано се гроба раздели,
аз да си от гроб изляза,
децата да си погледам.
Дойчо буля си думаше:
- По-добре да не дохождаш -
батьо ги, бульо, разпръсна
по чужди врати чираци,
чираци, чужди аргати.
Буля му се от гроб обажда:
- Драгинко Дойчо, деверко,
да кажеш ти на батя си -
нека си гледа жената,
да не забравя и децата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010