|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Луната ясно светеше.
Глас се под земя зачува.
Дойчо кавала си спира,
уплашен той се заслушва.
Гласът отново повтаря:
- Дойчо ле, драги драгинко,
нещичко ще те попитам
правичко ти да ми кажеш -
ожени ли се бате ти?
Добра стопанка взема ли?
Носи ли моето носене?
Ходи ли моето ходене?
Моя мил поглед гледа ли?
Децата добре гледа ли?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
добра стопанка не взема,
не носи твоето носене,
не ходи твоето ходене,
твоя мил поглед не гледа.
Децата добре не гледа.
Сухи комачки ядяха,
голи и боси тръгнаха.
Нова Попина, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|