* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си стадо пасеше
долу под село, край гробища
с меден си кавал свиреше.
Из гробища се глас донася:
- Драгинко Дойчо, деверчо,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли твойто носене,
пее ли мойто пеене
гледа ли добре децата,
Дойчо на буля думаше:
- Батя се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка,
носи твоето носене,
ходи твоето ходене,
но не пей твойте песни
и не гледа добре децата.
Буля на Дойчо думаше:
- Драгинко Дойчо, деверчо,
на батя си да поръчаш -
добре децата да гледа,
най-малкия Иванчо,
че ми й за него най-мило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010