* * *

Булин глас от гроба (1)

Стоян си телци пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
месец му ясно грееше,
зачу се глас изпод земя:
- Драгинко, мили деверко,
я запри малко кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми обадиш.
Ожени ли се бако ти,
взема ли си добра невеста,
ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане,
гледа ми добре децата,
среща ли добре буля ти?
Стоян на буля думаше:
- Бульо ле, бульо байова,
кат ти от тука замина,
година кат се измина,
бакьо се, буле, ожени,
не ходи тя твойто ходене,
не шета твойто шетане,
не гледа добре децата,
както ти ги гледаше,
не среща добре бакя ми,
както ти го срещаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010