* * *

Булин глас от гроба (1)

Поведе Дойчо овците
из тия нови гробища,
засвири Дойчо с кавала,
нещо се подземи обади,
кака му снаха Петриа
тя се на Дойчо обади:
- Дойчо ле, какин деверо,
кака ще да те попита -
ожени ли се бая ти,
добра ли му е булката,
гледа ли добре децата,
реди ли, каки, къщата?
- Како ле, како Петрио,
байко се Стоян ожени,
добра си булка доведе,
децата, како, не гледа!
Ако им хлебец подаде,
ще ги у глава удари
и люта клетва прокълне:
"Проклета да е майка ви,
що ви при мен оставила!"
- Я ще ти, Дойчо, поръчам -
дзаран е бела събота,
да кажеш, Дойчо, бая си,
да дойде, каки, да дойде,
да вземе котле с водица,
да вземе в ръка свещица,
при мене, каки, да дойде,
очите да си омия,
свещ да ми свети да излеза,
да ида, каки, у дома,
децата да си събера,
мамини клети сираци!
Дошъл ми Стоян сутринта,
котле с водица донесе
и свещта още във ръка.
Водица Стоян й полял
и свещта още запалил,
та си из гроба излезе
негова булка Петриа.
Петриа в двори увлиза,
другата из двори излиза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010