|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де са е чуло, видело
зълва за буля да жали!
Девет години жалила,
десета рано станала
на задушната събота.
Умила са е, оплела,
в равна градинка влезнала,
секакво цвеке набрала,
изкити китки мешани,
па на гробища отиде,
кадила и прикадила,
викнала, та заплакала:
- Буле ле, буле хубава,
буле ле, буле миличка,
я стани, буле, я стани,
ситно ме дребно оплети,
седемдесе и седем шивета!
- Чувам те, чувам, калинке,
ала не можем да станем,
черна ме земя притиска,
бела ме плесен не пуска,
змия ми изпи очите
и във коса ми гнездо изви.
Ще те попитам, калинке,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бая ти,
взе ли си булче на сърце?
- Байко се, було, ожени,
не му е булче на сърце.
Не ходи твойто ходене,
не гледа твойто гледане,
не гледа твойте дечица,
твойте дечица близнета -
хлебец им през плет подава,
водица през джам им сипува.
- Проклет да е, калинке, бая ти,
тесна ми къща направи,
не мога да си прибера,
да си прибера децата,
на света да се не мъчат!
Медковец, Ломско; на трапезна (Стоин-ТВ, № 3638 - "На Задушница";
=БНТ 13, № 296 - "Зълва жали за буля"; =БНПП 4, с. 107 - "Зълва
на гроба на буля си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|