* * *

Булин глас от гроба (1)

Засвирила ми авлига
Рано ми в равни гробища
не ми е било авлига,
а най ми било млад Стоян.
С меден кавал свиреше
сиво си стадо пасеше,
че го е зачула буля му,
буля му, братовица му:
- Драгинчо, драги Стояне,
оженили се батко ти,
взема ли булче хубаво,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
шета ли мойто шетане,
гледа ли добре децата?
Стоян си буля думаше:
- Бульо ле, драга батьова,
ожени се бате ми
взема си булче хубаво.
Ходи твойто ходене,
шета твойто шетане,
носи твойто носене,
децата добре не гледа...
Буля Стояну думаше:
- Кажи, буле, на бате си
да налее жълта бъклица
с руйно вино червено
да дойде в равни гробища
и да ми гроба прилее,
аз ще му от гроба изляза
децата да си отгледам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010