Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де се чуло й видяло,
мари булье, мари милно любе,
лельката булка да жали,
ката утрина да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Стани ме, булье, заплети.
- Не мога, лелко, да стана,
змия ми очи изпила,
в пръстта ми снага изгнила...
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр, № 961).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|