* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата.
С меден си кавал свиреше
кавалът му свири-говори,
кога се Дойчо ослуша
от гроб се глас обажда,
буля му драгинко думаше:
- Нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
шета ли мойто шетане,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Дойчо на буля си отговаря:
- Бате се, бульо, ожени
взема добра стопанка,
твойто ходене ходи,
твойто шетане шета,
но децата, бульо, не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010