* * *

Булин глас от гроба (1)

Дончо овцете пасеше
покрай горните гробище,
глас му се слуша, че вика, (2)
глас му се слуша на Донча:
- Драгинко, Дончо драгинко,
ела, стрико ле, по-насам
да те, стрико ле, попитам - (2)
ожени ли се байчо ти,
доведе ли ви невеста?
- Бульо Маринко, Маринко,
бачо се, бульо, ожени,
млада невеста доведе,
c бачо се харно гледаха,
децата, бульо, не гледат,
голи и боси ходеха
и гладни, бульо, и жедни,
кирливи, та не опрани,
когото срещнат и стигнат
на него "мамо" и "тато".
Маринка жално продума:
- Да кажеш, стрико, бача си,
децата да ги хариза,
че е от Бога грехота
и от хората срамота -
моите деца хубави
голи и боси да ходят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010