* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло и видяло, мъри,
зълва буля си да жалей,
като Иванка буля си, мъри.
Жаля я малко, не много,
жаля я девет години,
на десетата я отжаля.
Станала й рано в понеделник,
че съй умила, опрала,
влязла е в равна градинка,
набрала цветя сякакви,
направи китка смесена,
синя и бяла метлица.
Зела е плоска на ръце,
че в гробищата отишла
на булина си равен гроб,
и си над гроба викнала,
викнала, та заплакала:
- Булне ле, Николинке ле,
стани ме, буле, оплети,
както ме, буле, плетеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010