* * *

Булин глас от гроба (1)

Драгинко! Цафара свири в усое,
като свиреше, думаше:
- Ожени ли се нана ти,
узе ли добра невеста?
Не ми е било цафара,
най ми е било невеста.
Невеста низ гроб продума:
- Ожени ли се нана ти,
узе ли добра невеста?
Като менека ли е убава,
като менека ли е работна,
като менека ли е разумна?
Носи ли бела премена,
носи ли кърпа наперо,
та гледа ли ми децата,
та дава ли им водица,
ели водица, ели леб?
А драгинко й говоре:
- Нана се още не жени,
на ръга по седенките,
та му се смеят момите.
Не сака, како, невеста,
най сака мома да земе,
та нити гледа децата,
нити се дома запира...
Сега е станал ергенче,
като кас петел - пиленце.
Невеста низ гроб продума:
- Клета му душа, проклета,
та сака мома да земе,
та луда ли е некоя,
при толко млади момчета
да взима старци и вдовци?
Коя го вземе, да знае -
мома, що взима ергенин,
и тука води ергенин;
мома за вдовец що иде -
тука я вързват за глогье;
момче, що взима момиче,
и тука води момиче;
момче, що взима вдовица -
тука го вързват за шипка,
а она иде с мъжо си...
Повторно кю ти прикажа -
кажи, драгинко, на брат си,
да вземе лепа вдовица,
та да ми гледат децата,
не йе надигнал пърлица,
та ще си даде главата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010