* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Тоньо шилета
из българските гробища.
Седнал ми Тоньо
на булина си равен гроб
и с меден кавал засвирил.
От де го зачу буля му,
тя на Тоньо думаше:
- Я поспри, Тоньо, кавала,
нещичко ще те питам,
правичко ще ми кажеш.
Всичко искам да ти кажа,
но не мога, защото
люта се змия свила,
в сърце ми гнездо свила,
черни ми очи изпила.
Ожени ли се, Тоньо, батьо ти,
взема ли добра къщница,
следи ли добре децата?
Тоньо буля си думаше:
- Като ме питаш, да кажа.
Батьо се, бульо, ожени,
взема добра къщница,
деца добре гледа -
постелка им зелена морава,
завивка им ясно небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010